Скъпи приятели!
Днес се навършват два месеца откакто си обрах крушите от Блога, просто ми се свърши отпуската, пък и няма да е честно, от една страна да твърдя, че Блога е загуба на време и в същото време да вися като кон на празна ясла, пак за Блога иде на реч. Нащурях се тези дни, висейки на празната ясла, позабавлявах се, къде на чужд гръб, абе зевзешка работа.
Този пост е като бомба със закъснител, програмиран, надявам се да излезе.
 Специални благодарности на Славимир Генчев и компания, които ме подкрепиха в определени моменти... и на моята "търпелива" приятелка номер 1.
 Днес също се навършват и 33 години от нелепата смърт на един голям тип, може би един от най - обещаващите китаристи на 80"те. Възползувам се от случая да го почета. Специален поздрав за всички без изключение.  Crazy Train



По - малко политика и повече човечност.

Погребението...
Долу вдясно Ози, следва Руди Сарсо - бас, в ляво от долу: Томи Олдридж - ударни, покойния Кевин Ди Браун, предполагам, че тъмнокосия младеж е 30 годишният Ренди Кастильо, също покойник. 

Хей, тъжно и прощално ми звучиш! Може би си прав, но си струва да се появяваш отвреме на време, заради това, различното, с което разнообразяваш блога. Заради малкото хора, които се спираме тук. Тъжно е когато опустяват блогове.
Рядкост са музикалните блогове, а при тебе има какво да се чуе и научи. Хареса ми призивът ти за по-малко политика и повече човечност, дано!
С този Crazy Train ми припомни чудесното изпълнение на един малък, талантлив, но за съжаление непознат в Родината български китарист, поздрави и успехи му желая! Както и на целия семеен оркестър!
P.S. Feliz Día del padre